Панаири! Панаири! Декемврийски панаири!

   Събитията от ранга на международните панаири винаги се радват на значително обществено внимание.
   Така е поради проявения интерес към обекта на изложение, привличането на инвестиционни потоци и желанието за културната обмяна. Приема се, че панаирите водят началото си още от  Античността. Макар че продължават да съществуват, през XI век те се възраждат в Западна Европа, като ролята им е „да разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“. Панаирите се ползват с подкрепата на църквата и закрилата на местните владетели. Именно те осигуряват на търговците редица облекчения. През XVII век ролята на панаирите в европейския икономически живот намалява, а с развитието на търговията през следващия век се забелязва и известен упадък. Нещата обаче бързо се променят.
   Едни от най-шумните и интересни са Панаирите на книги. У нас първият панаир на книгата се провежда през 1978г. в зала "Фестивална". Първоначално се организира от държавата, а след демократичните промени се превръща в частна инициатива. През 1994г. се създава Асоциация "Българска книга", която изцяло поема организацията на събитието.
   На 6 до 11 декември 2011г., се провежда ХХХ Международен Софийски Панаир на книгата. За разлика от миналата година тазгодишния панаир не само празнува юбилей, но се разгръща и на цели 1100кв.м площ, което е със 100кв.м повече от предишния. Щандовете са разположени от първи до трети етаж в Националния дворец на културата. В най- голямото книжно събитие вземат участие 110 издателя, които на практика са всички фирми, чиято основна дейност е книгоиздаване. Заедно с международните гости от Франция, САЩ, Норвегия, Китай, Испания, Германия, както и с изданията и дейността на европейската мрежа за литература и книги „Традуки”, участниците стават над 130.
   Тазгодишното събитие се откроява с блясък и величие. Фокусна държава е Франция, а през първия ден гост на панаира е холандската принцеса Лаурентин ван Оранйе. Тя взима участие в откриването на панаира, заедно с кмета на София Йорданка Фандъкова, френския посланик Н. Пр. Филип Отие, американския посланик Н. Пр. Джеймс Уорлик и норвежкия посланик Н. Пр. Тове Скарстейн.
   Холандската принцеса пристига в България специално за събитието. През 2009 г. тя е избрана за специален посланик на ЮНЕСКО по грамотността, а през 2011 г. заема председателското място в групата на високо равнище по грамотността към Европейската комисия. У нас тя представя книгата си  "Мистър Фини и светът надолу с главата".

   Декември месец е наситен с интелектуални книжни инициативи. Освен в родната страна панаири на книгата се провеждат и в Италия, Великобритания и Мексико.

• Месец декември стартира с Guadalajara Book Fair, Guadalajara, Mexico, провеждащ се от 26 ноември- 4 декември 2011г.
• От 7 до 11 декември 2011г. в Милано, Италия, се провежда Salone del Libro Usato - Bancarelle in Fiera.
• На 11 декември 2011г. в Лондон, Великобритания - Bloomsbury Book Fair, когато дилъри на глобални, илюстрирани, детски книжки, така наречените издания "еднодневки", щампи, карти и други принтерни издания ще проведат среща в Кралския национален хотел, Galleon Suite, Ellis Suite и Edward VII.
• На 18 декември 2011г.отново в Лондон, Великобритания, ще се проведе продължението на срещата под названието Books Maps Prints & Ephemera Fair.

   Панаирите на книгата не само представят нови автори и заглавия. Те са изложения и на нови технологии за четене и споделяне на творчество. Отразяват технологичната еволюция, която прави четенето интересно и достъпно за повече хора.

Домашната библиотека – удобство и стил

Казват, че когато домакиня влезе в чужд дом първо забелязва подредбата, художникът поглежда картините, а читателят - книгите.

Истината е, че влезем ли в непозната къща първо виждаме стените. Цветоусещането създава начално впечатление. Използването на суровото пространство подсказва темперамента и вкуса на собственика.

Крайно време е от уважение към съвременния дизайн да насочим погледа си и към мястото на любимите книги. Интересни и в голяма степен експресивни решения се откриват и във визията на домашната библиотека.

Код: Черно – бяло

Впечатляващ акцент в дома е както усещането за простор и безкрайност, така и контрастиращата лавица за книги. Класическите дървени рафтове придобиват модернистичен вид, изтънченост и придават елегантен стил на притежателя им. В подобен дом се усеща вниманието към печатните издания.

Код: Асиметрия

Свободата на въображението и играта с нови и разчупени форми създава неповторимо усещане за креативност на мисленето. Дръзките и смели идеи в обзавеждането говорят за ексцентричността на домакина. Съвременният дизайн предлага както обли, така и невъзможни фигури, в които ъгли и прави не липсват.

Код: Удобство и въображение

Силата на модерната архитектура и дизайн е най-вече в използването на различни материали, които да внесат емоция в пространството на вашия дом. Да се създаде идеалното, аеродинамично място за читателя е впечатляващо и много находчиво. Самата библиотека се трансформира в мястото, на което се чете, а не просто съхранява литературно творчество.

Ретрокод

Той е изпълнен със самочувствие, дистанциран е от преходното и безкрайно романтичен. Постигането на уют и топлота превръщат ретро изглеждащата библиотека в желано място за отдих и бягство от злободневните проблеми. Дървото и меката мебел създават усещане за комфорт при четенето.

 Единствено вашето въображение ще ви подскаже как да подредите личната си галерия на мисли.

Колекционерска страст за книги. Скъпо удоволствие или достъпно занимание?

    Емоционални, хаотични, колекционерите обикновено не се вписват в общоприетите  рамки на любители на някаква вещ.  Такива са и библиофилите. Тези книжни плъхове, както често ги назовават, притежават най – общо казано силното чувство на привързаност и неделимост към книгата. Те обичат да четат, изпитват слабост към изданията и страстта към събирането на редки и разнообразни книги ги превръща в колекционери.

    Библиофилията е едно от най – разпространените направления в колекционирането.

Изграждането на собствена библиотека, затворена за външни лица и изследователска работа, се нарича библиотафофилия, а библиоманията се отличава със силната страст към събиране на книги, особено редки или старопечатни.

   Подобна страст може обаче да се окаже не толкова невинно занимание особено ако колекционерът има капризен вкус и ненаситен темперамент.

   Колекционирането на книги у нас е познато. Но нека не бъркаме събирането на собствена библиотека с целенасоченото издирване и попълване с редки издания. Най-големият руски библиограф Халимбаджа в двустайния си апартамент е събрал цялата руска фантастика издадена преди 1917 г. и голяма част от съветската. Тази уникална фантастична библиотека работи до днес, като се използва за библиографии. В България подобни фантастични библиотеки са събирали и Ивайло Рунев (1943-1994), но сега тя е „замразена“ и спада към библиотафофилията, и от Ненко Сейменлийски.

    Отвъд безобидните събирачи колекционирането на редки издания може да се окаже начин за инвестиране в бъдещето. Подобно на вложение в акции, злато и сребро, така старите и особено антикварни издания се превръщат в алтернативни стоки, също като произведенията на изкуството, обект на инвестиране за бъдещето. Дейвид Роуз, сериен предприемач, дава оценката си за инвестирането в старите книги:

   “Интелектуални? Емоционални? Обогатяващи?“ – Пита той, а след това допълва: „Да, така е! Икономични? Не, в никакъв случай!“ Личният му опит в тази посока се базира на 25-годишно колекциониране на редки издания.

   „Намираме се в ерата на купувача“ казва дюселдорфският антиквар Кристоф Шефер. „Ако  видим нещо наистина ценно, на всяка цена намираме нужната сума, за да го купим“. На същото мнение е и негов колега от Лондон. Пом Харингтън, признава пред немското списание Wirtschaftswoche, че запалените колекционери днес харчат повече пари, отколкото преди няколко години.

    Колекционирането на антикварни издания е за онези, които имат излишни няколко хиляди евро, но и познават добре книжния пазар. Трябва да се знае изначало, че в тази област няма брокери или агенти. Колекционерите трябва да се образоват сами и да съобразяват ценността на представената им книга – дали е първо издание, дали е ръкопис, да се интересуват от епохата и ценностите на времето на отпечатване, от състоянието на хартията, мастилото и целостта на изображенията, при наличието на такива. Интересен факт е, че липсата на корици намалява стойността, а реставрацията на книга представлява риск за покупка, но и налага специфични условия за съхранението й. За заинтересованите съществуват интернет платформи за продажба като АbeBooks.com или ZVAB.com. Там  антиквари предлагат стоката си онлайн.

   Стойността на книгата зависи и от други дребни детайли. Пример за това е книгата на Хайнрих Хайне „Френската действителност“, чиито оригинален предговор от 1832г. е бил заличен от пруската цензура. Екземпляри от отпечатан във Франция предговор към предговора са много редки и струват 5000 евро. Без него обаче цената в момента е по-ниска от 1000 евро. Романът на Стайнбек пък, „Гроздовете на гнева” от 1939г., съществува с предпазваща корица и струва днес 17 хил. долара, но без нея цената автоматично пада до 500 долара.

   Колекционерите на по-стари издания обаче трябва да притежават далеч по-сериозни финансови средства. Например през 1977г. е закупен философският и математически трактат „Разсъждение за метода“ на Рене Декарт от 1637г. за 17 хил. евро, а немският антиквар Кристоф Шефер успява да продаде най-голямата колекция от книги на Хайнрих Хайне – „за стойността на нов Фолксваген Пасат“, както казва самият той. Ако Хайне бил французин, а не германец Шефер щял да прибере от сделката между 500 и 750 хил. евро – т.е. сума, с която би могъл да си закупи до 20 нови автомобила.

   Най-скъпата книга в света обаче надхвърля многократно тази сума. Екземпляр от книгата „Птиците на Америка“ на Джон Джеймс Одюбон е оценена за рекордните 8,8 милиона щатски долара преди десет години. Авторът е работил над нея цели 12 години. Страниците на книгата са с височина 1,3 м., тъй като авторът е искал да изобразява птиците на Америка в реалния им размер. Днес копие от книгата се пази и в Пловдивската Народна библиотека.

   На фона на тези цифри средностатистическият български читател немее.

   Колко вие бихте платили за книга?

Колекционерът на книги от Апартамент 10

    Един човек живял преди време в един нищо и никакъв панелен блок. Шестте сиви етажа отегчено почивали един върху друг. Без асансьор, без светли мечти живущите в блока изкачвали циментовите стъпала и изпускали тежка въздишка всеки път, когато се облягали на железните перила. Но някъде там, между студените стени, имало врата- бяла, боядисана навремето с блажна боя. На нея липсвала табела, наместо това висели сплотени само две числа- „1” и „0”.

    Това бил дом – обикновен, с бели стени, на които тук – там  висели спомени. От сивите снимки надничали познати лица, но уви, далечни и вече избелели. Спретнат, нареден този дом не бил с нищо по-различен. Една стая обаче била по-специална от всички останали. Обзаведена с тежки меки кресла, които изпълвали с величествения си вид  малкото пространство, тя изглеждала клаустофобично малка. Допълнителна роля за тази илюзия внасяли и лавиците, скриващи стените. Във всеки лъч светлина танцували стотици прашинки, във всяка глътка въздух се усещал вкусът на стари книги.

    Години наред този мъж събирал по лавиците всякакви малки и големи томчета. Книжлета с меки корици, с твърди и ръбати гърбове, с меки стърчащи ласета, като езици, които сякаш нарочно му се плезели измежду безкрайните редове, и други с платна обшити, с гравирани букви и позлатени ресници. Книгите надничали от всяка стена, от всеки ъгъл и ласкаво го приканвали да ги четете отново и отново. В продължение на години този човек попълвал огладнелите рафтове. Нареждал книга след книга, а когато мястото на тях свършило заиздигал купчини и колони край меките дивани. Този човек не обичал библиотеките. Ревнувал от изобилието на книги в тях. Не понасял мисълта, че когато вземел една не можел да я задържи завинаги. Привързаността му към тази странна вещ била огледало на цялото му отношение към книгите. Той ги милвал с дъха си, когато разтварял страниците и прилепяйки нос поемал шумно миризмата на хартията и печатаното слово. Той ги обичал с очите си, които жадно целували думите, дарявал ги с вниманието си като ги оставял близо до леглото си всяка вечер преди да заспи. Обожанието му се превърнало в страст да чете историите, да живее с героите, да се докосва до милиони светове. Той бил колекционерът на книги от Апартамент 10.

    Съседите го приемали със смесени чувства. Смятали го за странен, защото често често носел със себе си книги, които някои наричали „непотребни хартийки, които само събирали праха”. Но всеки път, когато поговорели с него на входа, на някоя стълбищна площадка или просто облегнати за отдих на перилата се чувствали одухотворени и изпълнени с възхита към човека, който им е дарил частица ентусиазъм и вдъхновение да мечтаят.

    Колекционерът на книги имал на пръв поглед обикновен живот. Ставал всяка сутрин и с кафето си прочитал утринните новини. Съпругата му, добра и търпелива жена, го изпращала с целувка на входната врата. Заемал скучна чиновническа длъжност, но вършел делата си с успех и сръчност, за което всеки му завиждал. Вечер се прибирал пеш, вечерял и прекарвам часове в компанията на книгите си.

   Това обаче не било съвсем вярно. Това, което другите не виждали било пазено само за очите на обичната жена. Колекционерът всяка сутрин разказвал разпалено сънищата си и се обръщал с усмивка към обърканата си и още сънена съпруга. Работата му се струвала лека и почти безобидна. Не се занимавал с цифрите и книжата, които другите виждали, и не общувал с празноглавци и сухари, както другите ги наричали. Той събирал дела, мислел за приноса и бъдещето на цифрите и късовете хартия. За него те били живи в ръцете му и му говорили на простичък език – кое за къде е , какво иска от него и как да запази. Общувал с различни герои – поемал с очи лицата им, жестовете им, анализирал характерите им и гледал на тях от страни, както читател наблюдава художествената дисекция на персонаж. Вечер извървявал пътя до дома пеша, наслаждавайки се на минутите самота, изпразвал съзнанието си от злободневните дела, обичал да посещава антикварни книжарници и да търси интересни издания  и свеж и усмихнат се завръщам, често с нова книга под ръка. Вечерите минавали идилично – жена му го очаквала с винаги топла храна и с вести от заминалите на далече деца. Говорели дълго, а след това се приготвяли за малкото си вечерно приключение. Онази специална стая ги очаквала. Колекционерът изваждал най-ценните си книги и разгръщал страниците им дълго, показвал ги за 100-тен път на съпругата си, разказвал й историите им, а след това споделял плановете си за следващата книга, с която смятал да попълни малката си библиотека. След това избирал една от многото. Четял на глас любимите си Ибсен, Селинджър или Зола.

     Често се случвало да остава сам в любимата си стая. Тогава с благоговение наблюдавал колекцията си от десетки светове. Разтварял кориците им и записвал името си на първите страници. Така отпечатвал себе си върху хартията, засвидетелствал обичта си към книгата и й обещавал никога да не я забрави. Знаел и се надявал, че малката му библиотека ще остане за бъдещите поколения и с всеки том, който притежава, ще отправи посланието си към внуците си и после към техните деца.

     И може би е успял.

     Всеки път щом се озова в библиотеката усещам зова от книгите, усещам потребност да ги докосвам и чета. Сега купувам още книги. Изписвам на страниците им първите си имена. Чета понякога на глас. Заспивам късно през нощта. Мразя библиотеките по същата причина, поради която дядо някога. Е, мисля, че съм достойна наследница на един колекционер на книги.