Децата не познават Мечо Пух и Пипи

   Децата не познават добре детските книжки и не проявяват интерес към четенето. Такова беше заключението след първи етап от инициативата „Приказен празник с Pom Bear” през 2009г. Няколко години по-късно нещата не са се променили. Ако запитате днес едно дете кой е любимият му герой, със съжаление ще установите, че то ще ви назове анимиран персонаж от детско филмче или предаване.

  Последно и най-скорошно изследване на четенето показва покъртителни резултати що се отнася до нашите деца. Проведено от „Алфа рисърч” и Академична лига  за Югоизточна Европа,  в периода ноември 2009 – юли 2010 г., то е представително за пълнолетното население на страната. Данните бяха изнесени прегледно в българския ежедневник в. „Труд”. Обобщението: Българите, които не са хващали книга или са прочели до 10 книги през живота си, са 29%. Около 13% са тези, които твърдят, че са чели над 500 книги.            

   Що се отнася до по – младите читатели на книги, за тях е посветен специален раздел от проучването. Направеният извод е, че въпреки натиска на образователните институции върху ученици и студенти, те четат по-малко и по-рядко от останалите възрастови групи. Само 7,10% сред анкетираните ученици са посочили, че четат всеки ден, студентите - 8,60%. 

    За сравнение са изведени данни от проучването “Да четеш или да не четеш” („To Read or not to Read”), направено в САЩ през 2007 г. Там делът на всекидневните читатели сред 13-годишните е 30%, а на 17-годишните - 22 на сто, и то на тези, които четат за удоволствие („for fun”).

    Добре е да се запитаме защо всъщност се получава така и  нашите деца все по малко познават литературните герои от любимите ни книги. Отговорът е прост: те не обичат да четат, защото за тях процесът четене е свързан със сложна мисловна дейност, която лесно може да бъде заменена от света на образите на малкия, или вече големия, плазмен, екран; родителите не са положили достатъчно грижи за култивиране на трайни читателски навици у своите деца още в ранна възраст.

  Социолози са категорични, че на четенето трябва да се обръща особено внимание в подходящите години. Някои твърдят, че на детето трябва да се разказват приказки още в утробата на майката. Милвайки корема си майчиният глас трябва да говори с подходяща интонация на своето бъдещо бебе, за да му изгради отношение и внимание към разказването на истории.  Според специалистите четенето е едно от най-важните неща, което можете да се направи, за да се помогне на детето да достигне своя най-висок потенциал. В моментите на четене на малкото дете  от книжка се осигурява ценно време за общуване между родителя и детето, но и подтиква към процес на заучаване и следване.

   Детските книжки са интересни със своите илюстрации и едър шрифт. Децата обичат да слушат многократно една и съща история, за това не ги лишавайте от любимите им книжки, независимо, че най-вероятно на вас вече са ви омръзнали. Отгръщайте внимателно страниците, посочвайте с пръст текста и се старайте да четете изразително, за да превърнете четенето в забавна игра, която детето желае.

   Защо е всичко това?

   Първо защото децата имат нужда да опознават и  придобият самочувствието, че знаят добре нещо. Освен това те изпитват несравнимо удоволствие, когато усетят, че са схванали историята и могат сами да я пресъздадат. С течение на времето те знаят коя след коя картинка следва, ще се научат да я обвързват с прочетения текст и ще развият асоциативно мислене. Когато посочвате текста това ще ги приучи в основни за четенето правила – че се чете от ляво на дясно, ще заучат думи и лесно ще започнат да ги разпознават чисто визуално. Такива деца показват по –високи резултати и в училище.

    Още един ценен съвет.

    Не изчерпвайте приказките само в часовете преди лягане. Превърнете целия  свят на детето си в игра. Приучете го към ред и дисциплина като превърнете подреждането на играчките в игра на Пепеляшка, например, научете го на храброст и докоснете онзи тъничък момент, който се проявява при почти всички деца - страха от тъмното, като му дадете за пример силен и смел герои. Научете го да обича определени храни като изтъкнете преимуществата от похапването им ( Мечо Пух толкова много обича меда, защото е полезен; Попай става силен със спанак; в класическата приказка Пепеляшка събира леща край огнището, защото навярно много харесва такава супа,  Алиса отхапва от гъбата и пораства голяма, но тук много внимавайте как ще представите червената ябълка на Снежанка (!)).

   Децата обичат вниманието на родителите си и го желаят ревниво само за себе си. Ако успеете да направите четенето забавно и историите желани след време децата сами ще пожелаят да ви ги прочетат.

    Тук е момента да повдигна въпроса кои всъщност са най-подходящите книжки за развиване на усет и интерес към четенето. Повечето съвременни книжки са изрисувани в стил „Дисни” и предоставят анимирани, филмови варианти на класически приказки. Това обаче може да не се окаже добър вариант за малките деца. Търсете по- скоро оригиналите на Шарл Перо, Братя Грим или приказките на Андерсен с много и различни авторови илюстрации, които са успели да уловят ценни моменти и особености на историята, детайлни са и достатъчно големи. Това прави книгата много по-привлекателна, а децата ще развият творческо мислене и въображение.

     Разбира се, светът на детето не трябва да се изчерпва само и единствено с класически истории. Много и различните книжки ще разширят кръгозора му. Във вашата библиотеката отделете място за такива, които са свързани с запознаването на животни, показват всекидневни действия, книжки, с които детето ще преодолее упоритостта, агресията, мързела и ще научи повече за добротата, приятелството, отношенията между хората.

    За да не бъда голословна ще спомена най-добрите, до които аз самата съм се докосвала и съм виждала на пазара.

 Мечо Пух е прекрасна история за приятелството.    

Поредицата „Вълшебен свят”  представя 366 истории за всеки ден. С невероятния текст и вълшебните илюстрации ще заплени всяко дете. „Пътешествието на Незнайко” пък ще разпали въображението със своите невероятни приключения. 

  Илюстрованата „Алиса в страната на чудесата” е подходяща за всяка възраст.

 А за малко по-големите комплектът „Моята библиотека” от поредицата „Заедно в четенето” подготвя превръщането на детето от слушател в четец.

Забавлявайте се и вие, родители, с любимите истории на вашите деца!

Телевизионна реклама на книги насърчава към четене

Рекламата на книгите, както и четенето като цяло, може да бъде също така пленителна и спираща дъха като самите тях. The New Zealand Book Council представя "Where Books Come To Life"

 

Топ 5 любими корици

      С право се казва: По вида посрещат, по ума изпращат. За книгите важи същото! По кориците посрещаме, по съдържанието изпращаме. Моят топ 5 на красиви и интересни корици бе провокиран от явлението, което условно ще нарека  „корица под наем”. Оригиналните изображения на чужди заглавия все по-рядко се появяват на българския пазар. Причините са две - авторското право, което трябва да се плати при ползване на оригиналната илюстрация или особености на корицата, които родното народопсихологическо мислене няма да възприеме. За това за повечето издания българските издатели избират нова визия, която доста често изглежда смехотворна. Наскоро от корици на романи разпознах лицата на Анджелина Джоли и индийските кино звезди – Ритик Рошан и Приянка Чопра. Може би  част от читателската аудитория не е и няма да забележи, ала за запознатите подобна комерсиализация на книгата е доста разочароваща.

    Моят топ 5 е обвързан с изкуството да се достави наслада на читателя с вида на книгата, така че тя да подтиква към желание за притежание.

1. Арт корици

   Черно –бели, абстрактни, артистични. Тези корици привличат погледа с причудливи фигури, орнаменти и креативно мислене. Корицата заиграва с въображението. Високо можем да оценим майсторството на илюстратора.

2. Ретро, традиционни корици

   Корици, които пренасят духа на времето на повествованието. Често изглеждат старинни, приказни или традиционни, когато става дума за специфична културна особеност на определена страна.

 

 

3. На черна подложка

    Да се фокусира вниманието върху определен обект, поставен на черен фон е доста често срещано естетическо решение. Смело мога да отбележа цяло творческо направление, което следва този дизайн.

        

4. Лица

   Все по-често да се акцентира върху лицето е вариант. Очите, като портал към душата, устните, за съблазън,  или цялото излъчване на чертите носят послание на читателя.

5. Любовни корици

   Типичните любовни романи влагат много голяма доза артистизъм и елементи на еротика. Кориците са впечатляващи и изкушаващи. Предлагат съвършени образи и мечтанието за главозамайваща емоция. 

Европейци ли сме в четенето?

   Аз съм един средностатистически консуматор на истории. Обикновено се случва да хвърлям по един,... може да се каже бегъл, поглед на едно или друго четиво без да се ангажирам да го купя или да стигна до края му. Ако ми хареса го изяждам с кориците, а ако не – захвърлям небрежно в страни.

   Ами да, четете си го сами!

   Напоследък си дадох сметка, че все по-често извършвам второто действие. Умората от еднакви романоподобни клиширани сюжети ме отегчава до втръсване и чистичко откривам себе си стояща с часове в някоя книжарница, четейки прекрасни анотации, а малко по-късно у дома откривам... ами, книгата не е така привлекателна, както ми се е сторило в началото.

   Една приятелка наскоро ми разказа за невероятно потресаващо попадение. Имала нужда от малко романтика в живота си, за това търсила нещо тип „Джейн Остин”, ала в съвременен вариант. Наместо това се объркала и закупила чиклит, от който останала разочарована.

  „Аман от плоски, фанатически, с порнографски елементи, книжлета, с които можеш само да си загубиш времето” – ядосваше се тя.

    Оттам  се замислих колко време отделяме пред не особено съдържателни четива – книги или списания, от които в крайна сметка не научаваме нищо. В главите ни се зарояват безброй клиширани фрази и стереотипни възгледи, благодарение на които можем да се оприличим успешно на стадо блеещи овчици. Не, благодаря! Струва ми се, че е крайно време да започнем да четем красиво написани книги, които да ни накарат поне малко да се почувстваме облагородени, духовно извисени или  европейци. Казвам европейци, защото, ако обърнем внимание на британците, които се славят като най-четящата нация, ще забележим, че те са ценители на истински стойностната литература. Разглеждайки и световно известния сайт „Good Reads“ ще установим, че потребителите масово подреждат във Фейвърит - листа си, книги от които са извлекли някакво послание.

   Един познат беше казал, че по това, което четеш си личи какъв си. Ако четеш литературен кич, едва ли си по - малко чалгар. Ако обаче търсиш стойностното веднага ти личи. В този ред на мисли бих добавила, че ако искаш само да си запълниш свободното време, тогава търси нещо за закачка – условно казано – „семки за люпене“. Ала със същия успех би могъл да си тренираш акъла  с някоя кръстословица, судоку  или поне събирай вицове за маса – ако не можеш да блеснеш с нещо друго поне бъди забавен!

   Но четеш ли, за да узнаеш, възхитиш, преживяваш и възхищаваш на силна история със смели и разтърсващи герои, тогава ти си не просто читател, а ценител на изкуството.

   Скъпа, приятелко Х.,

    твоят глад за романс е разбираем и оправдан. Аз попаднах на изключителен бисер в морето от суета и ти предлагам малка частица от това, което чета сега:

„ ...сънищата, спомените и светите неща, си приличат по това, че не можеш да ги докоснеш с ръка. И тъкмо затова, щом се отдалечиш на крачка от тях, стават свети, превръщат се в чудо, в нещо неописуемо красиво. Светостта е във всичко и всичко е свято, но ние го докосваме и така го оскверняваме. Странни същества сме ние хората. Оскверняваме всичко, до което се докосваме, а носим у себе си онова, което би ни направило свети.“

„– Проблемът ти според мен е, че си ужасно ненаситен. А алчните хора са отчаяни. Какво повече би могъл да искаш?
 – Нещо определено. Но не знам точно какво – отвърна с досада изключително красивият, но нерешителен младеж. Колкото и привързан да бе към своя приятел, понякога острата аналитична мисъл на Хонда и самоуверените му думи на „будещ надежди млад човек“ го дразнеха. Сатоко набра достатъчно тинтява за своя букет и изведнъж се изправи и препречи пътя на Кийоаки, който вървеше след нея и упорито гледаше настрани. Смущаващо близко пред очите му изникнаха като призрак изящният й нос й огромните и ясни очи, в които никога досега не бе дръзвал да надникне. Дочу задъхания й шепот:

–        Какво ще правиш, Кийо, ако изведнъж изчезна? “

 Из „Пролетен сняг“ на Юкио Мишима.
Издателство „Летера”, 2012г.