Дидактичните игри завладяват света!

Все по-голямо внимание се обръща на ранното развитие на децата. Дидактичната игра ЛОГИКО ПРИМО става все по-популярна и вече е любима на малчуганите в повече от 40 страни по света.

Нов убийствен криминален роман!

      От 20-ти ноември в България идва британският детектив Франк Елдър, с неговата история за престъпленията от миналото, към които ни връщат престъпления в настоящето. Изключително силна и интригуваща тя се материализира от „плът и кръв“ и завладява всичките ни сетива – с аромат на уиски, усещане за нещо преживяно, кара косъмчетата по тила ни да настръхват и изпитваме неутолимата нужда да пием от текста още и още.
      „Плът и кръв“, вълнуващият роман на известния британски писател Джон Харви. Книгата умело съчетава размисли за средната възраст и централна Англия, където се развива по-голяма част от действието, с разнищване на самото престъпление, като при това Харви успява да преплете време и място, мотив и среда  в един общ декор на фона на който животът тече, достига до драматични обрати и често има трагичен завършек... Няма нужда от художествена измислица, която да служи за спойка на цялото повествование, защото всичко пасва идеално. Харви подхожда към героите и тяхната среда изключително внимателно, което по никакъв начин не намалява напрежението и не забавя хода на трескавите преследвания.
Харви притежава ненадминат талант да влиза в умовете и сърцата на престъпниците, които описва, и обстоятелствата, които ги създават. Злото присъства осезаемо в света му, но това никога не остава необяснено присъствие. Тези, които вършат зло винаги носят печален човешки образ.

Плът и кръв. Историята 

    След предателството на собствената му съпруга и пенсионирането му от органите на реда, Франк Елдър прави всичко възможно, за да избяга на възможно най-отдалеченото място в Англия, без да напуска Острова. Но той не може да избяга от  преследващото го минало, в което присъства и неразкритото убийство на шестнадесет годишната Сюзън Бляклок от 1988г. Шейн Доналд и Алан Маккиърнън, осъдени само година по-късно за ужасното изнасилване и убийство на младото момиче, остават единствените заподозрени в ума на Елдър. За това когато чува за ранното освобождаване на Шейн, детективът се чувства принуден да изостави сигурното си убежище и да се върне обратно на местопрестъплението. Когато Шейн е предсрочно помилван, изчезва безследно и престъплението от преди години се повтаря.  Вече присъствието и участието в разследването на Елдър става наложително. От друга страна Маккиърнън изглежда има достатъчно власт и влияние над бившия си партньор, защото новото убийство носи всички белези на предишното.
     Започват предизвикателни подигравки с пощенски картички и множество игрички от страна на убиеца срещу полицията, които отчайват Франк Елдер, още повече когато той започва да се бори със собствените си демони, а малолетната му дъщеря се оказва внезапно въвлечена в самото сърце на престъплението.
     Харви умело дирижира този зловещ трилър, премесен и с доза състрадание. Силата му продължава да бъде доброто познаване на полицейските практики и процедури. Без джаджи, без специални ефекти, без високопарни диалози, авторът грабва интереса на читателя и го задържа докрай като се доверява на похвати като детайлното представяне на героите, майсторски повествования и изтънчен хумор, за да развие историята. Героите сами разгръщат действието и стигат до неочакваната, но убедителна развръзка.
     С „Плът и кръв” Джон Харви прави силен литературен пробив и печели награда „Шерлок” за най-добър детектив, създаден от британски автор.

Това е интелигентно четиво, на моменти дори хипнотизиращо, и като цяло една от тези книги,които, колкото и клиширано да звучи, не можеш да оставиш.
Нотингам Ивнинвг Пост

      Критици определят романа „Плът и кръв“ като отлична детективска история, написана от истински професионалист.  Стегнатият сюжет, смелите диалози, герои, които будят състрадание и сивият сектор са запазената марка на един автор, който все още е в страхотна форма. Романът се препоръчва горещо!
      Медиите отразяват, че вече са продадени над 100 000 екземпляра от „Плът и кръв“ и „Прах и кости“, втората книга от трилогията с главен герой Франк Елдър.
     Уолстрит Джърнал оценява, че тази нова книга е още по-смела от романите за Резник, но същевременно е също толкова сериозна и добра. Изглежда вече е крайно време Харви да бъде признат за съвременен майстор на интелигентния, безкомпромисен британски полицейски роман наред с Ян Ранкин и Питър Робинсън.
            „Плът и кръв” е отбелязано от Марсел Берлинс от в. „Таймс“ като знаменито завръщане на Джон Харви през 2004г., след което отново го изстрелва на челните места сред британските автори на криминални романи. Според него онова, което вкарва „Плът и кръв“ във висшата лига, е прекрасният стил и напълно убедителните образи, които авторът създава. Журналистът се надява това да е само началото на една поредица за Франк Едлър, защото книгата е истинско бижу – великолепен сюжет, абсолютно неочакван край, който до момента Берлинс не е срещал при нито една от многобройните детективски истории, които е прочел.
     Книгата е заредена с невероятен емоционален заряд. Харви успява да предаде изключително ново звучене на сцени, които вече са познати.
           

 Авторът

Джон Харви е британски автор на криминални романи, роден на 21 декември 1938г.
Неговата писателска кариера е белязана с повече от 90 книги, най-популярните от които са романите за Чарли Резник, повлияни от джаз културата, а действието се развива неотменно в град Нотингам. Първата книга от поредицата „Самотни сърца” е публикувана през 1989 и била обявена от в. „Таймс” за един от 100-те Най-добри криминални романи за последния век. Харви завършва сериите до 1998г. с „Последно причастие”,  и оттогава героят му Резник има само периферни участия в новата серия с   детектив Франк Елдър. Първата книга „Плът и кръв” носи на Джон Харви наградата Сребърна кама от Асоциацията на писателите криманалисти за 2004г., заедно с добри отзиви от критиката за литературното му представяне.  2007г. е удостоен с Диамантена кама за цялостен принос към жанра през целия си живот.
            Получава награда „Шерлок” и отличие „Grand Prix du Roman Noir Étranger“.

Издателство "Летера" вече и с You Tube канал

От 30 октомври 2012г., издателство "Летера" стартира нова кампания за приобщаване на читатели и популяризиране на събития и малко известни, но значими за българската култура и литература лица.
"Ново поколение You Tube публикации са резултат от все по голямата нужда книгата да се пренесе в модерното социално пространство, резултат от непрестанните процеси на технологизация на съвременния свят" - казват от издателството.
"Ние сме осъзнали необходимостта от специализирана ниша във виртуалното пространство за насърчаване и развитие и на читателски практики, поради разбирането, че съвременният читател е изгубен в морето от информация от множеството други модерни уеб – канали за комуникация, в следствие на което самите читатели претърпяват чисто психична „четаморфоза“. Никога не е имало по-голямо разнообразие и демократичност в избора на обикновения читател. За това допринасяме чисто визуално и ние."

Видеочитателите могат да видят и първия клип от премиерата на сборника с разкази "Сюжет за пеперуди"

Сборникът „Сюжет за пеперуди” - органичният преход на писателя Георги Алексиев

На 24 октомври по повод 85-годишнината от рождението на Георги Алексиев се състоя премиера на сборник с избрани разкази и повести - „Сюжет за пеперуди“, публикуван от издателство „Летера“. В Читалище „Възраждане“ близки и приятели споделиха силен емоционален момент на почит към творчеството и живота на този забележителен човек и писател. Сборника представи видният литературовед проф. Огнян Сапарев, а горещи думи – възпоменание за писателя отправиха гости на премиера и неговата съпруга Лилия Чавдарова, с разказ не само за неговите житейски преживявания, но вниквайки в дълбините на неговата душевност. Силен творчески прочит направи актьорът Петър Тосков, а брилянтното изпълнение на единадесет годишния пианист Николай Маринов, възпитаник на класа по пиано на Светлана Косева, внесе допълнителен емоционален заряд на събитието. Младият талант, носител на 20 първи музикални награди, изсвири  Sonata op.13, Pathetique от Лудвиг ван Бетховен. 

            Изящно, пропито с екзистенциализъм, искреност и драматизъм, творчеството на Алексиев запечатва в съзнанието на читателя едно усещане за самовъзвисяване на духа и преодоляване на житейските препятствия с цената на много жертви и себеотрицание. В новоизлязлата книга текстовете са писани в различно време през последните 25-30 години. Разказът „Изкачване“ е носител на „Меча на Иван Асен ІІ“ – награда на Военното издателство – София, за 1984 година. Новелата „Танцуващият с вълните“ е написана през 1986г. и с трите положителни рецензии от онова време е било възможно да бъде отпечатана още тогава, но дългата ръка на страха от последствията са си казали думата да бъде заключена в дълбоките чекмеджета на издателствата.

„Пеперудите летят в този сборник и най-вече летят в Пловдив“ – казва проф. Огнян Сапарев. „Пеперудата е нещо лекокрило и уязвимо, но красиво и достойно за възхищение“. Такива са и словата, излезли под пръстите на писателя – красиви и леки за читателя, но и възхищаващи със своята жива образност. Според пловдивския професор, Георги Алексиев е гордост за българската литература. Той е писател на 70-80 години, а такъв епически писател до този момент България не е имала. В своите произведения Алексиев показва неща, които тепърва предстои да бъдат оценявани по достойнство.

            „Георги живееше, твореше, съществуваше заедно с въртенето на земята“ – разказва неговата съпруга Лилия Чавдарова. „Още преди изгрев слънце гледаше небето и даваше своите прогнози за деня. Пишеше всеки божи ден, както и слизаше в градината и оглеждаше всяко дръвче – кое, как е родило, къде и с какво да му помогне; в лозето – опипваше всяка лоза – филиз, грозд – привързваше, окопаваше, разкриваше плодовете към слънцето, разговаряше с тях. Никой не успя да разгадае тайната на плодородието в неговата градина. Защото той не отглеждаше, а твореше плодовитост и раждането на красота“.

            Георги Алексиев никога не е бил по кюшетата на обществения живот, а в самия му център. Както казва един от неговите герои – трябва да си „или пръв или никой“. Освен главен редактор на сп. „Тракия“, Алексиев е бил президент на клуб „Литературная газета“, инициатор за създаването на клуб „Демокрация“ в Пловдив и негов председател, почетен представител на читалище „Възраждане“, както и на литературния клуб „Метафора“, повече от 20 години литературен ръководител на клуб в Мадан и народен представител в VІІ-то Велико Народно събрание. Определян е като сериозен човек и отговорен работник в партийните структури на град Пловдив. Към това добавяме и две висши военни образования и завършен Юридически факултет в Софийския университет. Георги Алексиев е носител на наградата „Йордан Йовков“  през 1971г. и почетен гражданин на град Пловдив.

            В спомените на журналистката Снежана Горанова изкристализира една негова мъдрост, която поразява с прозрението си:

            „Ако си готов да дадеш от себе си на този народ, трябва да се враснеш в тази земя, да нахраниш конете й, да залюбиш хората й и пак няма да спреш да питаш какво става със силните коне, когато газят в зеленото поле? Защо ти, българино, садиш дърво, поливаш го, грижиш се за него, а го оставяш на бурята да заякчи корените му...“

            Георги Алексиев с достойнство и мъжество извървява своята Голгота. Както казва самият той – от едно пепеляво момче с коцаци, с петна по ризките, от крадените дини на селските бостани, е стигнал до града на тепетата. Но в юмручето си винаги е стискал онази приказка на майка си Магдалена, че когато с баща му са го замисляли, Луната била толкова пълна, че се пръснала и ги посипала със сребърни кристали, както и пророчеството на орисниците си, че един ден ще събира шиници със злато.

Това злато вижда в думите, които пише и иска те да звънтят като златни монети.

С тези думи той издига и своя кръст.

  

Тиктака есенен часовник през пролетта

   На 26 април в града на тепетата се състоя премиерата на новата стихосбирка на поета Иван Странджев - „Есенен часовник“.

   От 17:30 часа, в Балабанова къща, приятели и почитатели на изящната словесност станаха  част от поетичния свят на един художник на стихове. Сред уютната и вдъхновяваща атмосфера на Старинен Пловдив, началото на събитието постави собственикът на издателството Надя Фурнаджиева, следвана от силния  театрален  рецитал на актьора Красимир Воскресенски. Творбата бе представена  от задълбочената положителна критика на  Здравко Дечев.

   Поезията на Иван Странджев събира в себе си живост, създава цветни образи с многобройни контрасти и внася уникалното усещане за божий повей от всеки негов стих.

 Стихосбирката радва погледа със стилен вид и унася читателя в лиричен, съкровен свят, наситен с нежност, любов, страхове и тъга.

   Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г.

   С представянето на стихосбирката се открива пролетният сезон по проекта „Пловдивски автори“, иницииран  от издателство „Летера“, с което се засвидетелства специално отношение и грижа към регионалните творци.

    

Честит Международен ден на книгата и авторското право!

 

Децата не познават Мечо Пух и Пипи

   Децата не познават добре детските книжки и не проявяват интерес към четенето. Такова беше заключението след първи етап от инициативата „Приказен празник с Pom Bear” през 2009г. Няколко години по-късно нещата не са се променили. Ако запитате днес едно дете кой е любимият му герой, със съжаление ще установите, че то ще ви назове анимиран персонаж от детско филмче или предаване.

  Последно и най-скорошно изследване на четенето показва покъртителни резултати що се отнася до нашите деца. Проведено от „Алфа рисърч” и Академична лига  за Югоизточна Европа,  в периода ноември 2009 – юли 2010 г., то е представително за пълнолетното население на страната. Данните бяха изнесени прегледно в българския ежедневник в. „Труд”. Обобщението: Българите, които не са хващали книга или са прочели до 10 книги през живота си, са 29%. Около 13% са тези, които твърдят, че са чели над 500 книги.            

   Що се отнася до по – младите читатели на книги, за тях е посветен специален раздел от проучването. Направеният извод е, че въпреки натиска на образователните институции върху ученици и студенти, те четат по-малко и по-рядко от останалите възрастови групи. Само 7,10% сред анкетираните ученици са посочили, че четат всеки ден, студентите - 8,60%. 

    За сравнение са изведени данни от проучването “Да четеш или да не четеш” („To Read or not to Read”), направено в САЩ през 2007 г. Там делът на всекидневните читатели сред 13-годишните е 30%, а на 17-годишните - 22 на сто, и то на тези, които четат за удоволствие („for fun”).

    Добре е да се запитаме защо всъщност се получава така и  нашите деца все по малко познават литературните герои от любимите ни книги. Отговорът е прост: те не обичат да четат, защото за тях процесът четене е свързан със сложна мисловна дейност, която лесно може да бъде заменена от света на образите на малкия, или вече големия, плазмен, екран; родителите не са положили достатъчно грижи за култивиране на трайни читателски навици у своите деца още в ранна възраст.

  Социолози са категорични, че на четенето трябва да се обръща особено внимание в подходящите години. Някои твърдят, че на детето трябва да се разказват приказки още в утробата на майката. Милвайки корема си майчиният глас трябва да говори с подходяща интонация на своето бъдещо бебе, за да му изгради отношение и внимание към разказването на истории.  Според специалистите четенето е едно от най-важните неща, което можете да се направи, за да се помогне на детето да достигне своя най-висок потенциал. В моментите на четене на малкото дете  от книжка се осигурява ценно време за общуване между родителя и детето, но и подтиква към процес на заучаване и следване.

   Детските книжки са интересни със своите илюстрации и едър шрифт. Децата обичат да слушат многократно една и съща история, за това не ги лишавайте от любимите им книжки, независимо, че най-вероятно на вас вече са ви омръзнали. Отгръщайте внимателно страниците, посочвайте с пръст текста и се старайте да четете изразително, за да превърнете четенето в забавна игра, която детето желае.

   Защо е всичко това?

   Първо защото децата имат нужда да опознават и  придобият самочувствието, че знаят добре нещо. Освен това те изпитват несравнимо удоволствие, когато усетят, че са схванали историята и могат сами да я пресъздадат. С течение на времето те знаят коя след коя картинка следва, ще се научат да я обвързват с прочетения текст и ще развият асоциативно мислене. Когато посочвате текста това ще ги приучи в основни за четенето правила – че се чете от ляво на дясно, ще заучат думи и лесно ще започнат да ги разпознават чисто визуално. Такива деца показват по –високи резултати и в училище.

    Още един ценен съвет.

    Не изчерпвайте приказките само в часовете преди лягане. Превърнете целия  свят на детето си в игра. Приучете го към ред и дисциплина като превърнете подреждането на играчките в игра на Пепеляшка, например, научете го на храброст и докоснете онзи тъничък момент, който се проявява при почти всички деца - страха от тъмното, като му дадете за пример силен и смел герои. Научете го да обича определени храни като изтъкнете преимуществата от похапването им ( Мечо Пух толкова много обича меда, защото е полезен; Попай става силен със спанак; в класическата приказка Пепеляшка събира леща край огнището, защото навярно много харесва такава супа,  Алиса отхапва от гъбата и пораства голяма, но тук много внимавайте как ще представите червената ябълка на Снежанка (!)).

   Децата обичат вниманието на родителите си и го желаят ревниво само за себе си. Ако успеете да направите четенето забавно и историите желани след време децата сами ще пожелаят да ви ги прочетат.

    Тук е момента да повдигна въпроса кои всъщност са най-подходящите книжки за развиване на усет и интерес към четенето. Повечето съвременни книжки са изрисувани в стил „Дисни” и предоставят анимирани, филмови варианти на класически приказки. Това обаче може да не се окаже добър вариант за малките деца. Търсете по- скоро оригиналите на Шарл Перо, Братя Грим или приказките на Андерсен с много и различни авторови илюстрации, които са успели да уловят ценни моменти и особености на историята, детайлни са и достатъчно големи. Това прави книгата много по-привлекателна, а децата ще развият творческо мислене и въображение.

     Разбира се, светът на детето не трябва да се изчерпва само и единствено с класически истории. Много и различните книжки ще разширят кръгозора му. Във вашата библиотеката отделете място за такива, които са свързани с запознаването на животни, показват всекидневни действия, книжки, с които детето ще преодолее упоритостта, агресията, мързела и ще научи повече за добротата, приятелството, отношенията между хората.

    За да не бъда голословна ще спомена най-добрите, до които аз самата съм се докосвала и съм виждала на пазара.

 Мечо Пух е прекрасна история за приятелството.    

Поредицата „Вълшебен свят”  представя 366 истории за всеки ден. С невероятния текст и вълшебните илюстрации ще заплени всяко дете. „Пътешествието на Незнайко” пък ще разпали въображението със своите невероятни приключения. 

  Илюстрованата „Алиса в страната на чудесата” е подходяща за всяка възраст.

 А за малко по-големите комплектът „Моята библиотека” от поредицата „Заедно в четенето” подготвя превръщането на детето от слушател в четец.

Забавлявайте се и вие, родители, с любимите истории на вашите деца!

Телевизионна реклама на книги насърчава към четене

Рекламата на книгите, както и четенето като цяло, може да бъде също така пленителна и спираща дъха като самите тях. The New Zealand Book Council представя "Where Books Come To Life"

 

Топ 5 любими корици

      С право се казва: По вида посрещат, по ума изпращат. За книгите важи същото! По кориците посрещаме, по съдържанието изпращаме. Моят топ 5 на красиви и интересни корици бе провокиран от явлението, което условно ще нарека  „корица под наем”. Оригиналните изображения на чужди заглавия все по-рядко се появяват на българския пазар. Причините са две - авторското право, което трябва да се плати при ползване на оригиналната илюстрация или особености на корицата, които родното народопсихологическо мислене няма да възприеме. За това за повечето издания българските издатели избират нова визия, която доста често изглежда смехотворна. Наскоро от корици на романи разпознах лицата на Анджелина Джоли и индийските кино звезди – Ритик Рошан и Приянка Чопра. Може би  част от читателската аудитория не е и няма да забележи, ала за запознатите подобна комерсиализация на книгата е доста разочароваща.

    Моят топ 5 е обвързан с изкуството да се достави наслада на читателя с вида на книгата, така че тя да подтиква към желание за притежание.

1. Арт корици

   Черно –бели, абстрактни, артистични. Тези корици привличат погледа с причудливи фигури, орнаменти и креативно мислене. Корицата заиграва с въображението. Високо можем да оценим майсторството на илюстратора.

2. Ретро, традиционни корици

   Корици, които пренасят духа на времето на повествованието. Често изглеждат старинни, приказни или традиционни, когато става дума за специфична културна особеност на определена страна.

 

 

3. На черна подложка

    Да се фокусира вниманието върху определен обект, поставен на черен фон е доста често срещано естетическо решение. Смело мога да отбележа цяло творческо направление, което следва този дизайн.

        

4. Лица

   Все по-често да се акцентира върху лицето е вариант. Очите, като портал към душата, устните, за съблазън,  или цялото излъчване на чертите носят послание на читателя.

5. Любовни корици

   Типичните любовни романи влагат много голяма доза артистизъм и елементи на еротика. Кориците са впечатляващи и изкушаващи. Предлагат съвършени образи и мечтанието за главозамайваща емоция. 

Европейци ли сме в четенето?

   Аз съм един средностатистически консуматор на истории. Обикновено се случва да хвърлям по един,... може да се каже бегъл, поглед на едно или друго четиво без да се ангажирам да го купя или да стигна до края му. Ако ми хареса го изяждам с кориците, а ако не – захвърлям небрежно в страни.

   Ами да, четете си го сами!

   Напоследък си дадох сметка, че все по-често извършвам второто действие. Умората от еднакви романоподобни клиширани сюжети ме отегчава до втръсване и чистичко откривам себе си стояща с часове в някоя книжарница, четейки прекрасни анотации, а малко по-късно у дома откривам... ами, книгата не е така привлекателна, както ми се е сторило в началото.

   Една приятелка наскоро ми разказа за невероятно потресаващо попадение. Имала нужда от малко романтика в живота си, за това търсила нещо тип „Джейн Остин”, ала в съвременен вариант. Наместо това се объркала и закупила чиклит, от който останала разочарована.

  „Аман от плоски, фанатически, с порнографски елементи, книжлета, с които можеш само да си загубиш времето” – ядосваше се тя.

    Оттам  се замислих колко време отделяме пред не особено съдържателни четива – книги или списания, от които в крайна сметка не научаваме нищо. В главите ни се зарояват безброй клиширани фрази и стереотипни възгледи, благодарение на които можем да се оприличим успешно на стадо блеещи овчици. Не, благодаря! Струва ми се, че е крайно време да започнем да четем красиво написани книги, които да ни накарат поне малко да се почувстваме облагородени, духовно извисени или  европейци. Казвам европейци, защото, ако обърнем внимание на британците, които се славят като най-четящата нация, ще забележим, че те са ценители на истински стойностната литература. Разглеждайки и световно известния сайт „Good Reads“ ще установим, че потребителите масово подреждат във Фейвърит - листа си, книги от които са извлекли някакво послание.

   Един познат беше казал, че по това, което четеш си личи какъв си. Ако четеш литературен кич, едва ли си по - малко чалгар. Ако обаче търсиш стойностното веднага ти личи. В този ред на мисли бих добавила, че ако искаш само да си запълниш свободното време, тогава търси нещо за закачка – условно казано – „семки за люпене“. Ала със същия успех би могъл да си тренираш акъла  с някоя кръстословица, судоку  или поне събирай вицове за маса – ако не можеш да блеснеш с нещо друго поне бъди забавен!

   Но четеш ли, за да узнаеш, възхитиш, преживяваш и възхищаваш на силна история със смели и разтърсващи герои, тогава ти си не просто читател, а ценител на изкуството.

   Скъпа, приятелко Х.,

    твоят глад за романс е разбираем и оправдан. Аз попаднах на изключителен бисер в морето от суета и ти предлагам малка частица от това, което чета сега:

„ ...сънищата, спомените и светите неща, си приличат по това, че не можеш да ги докоснеш с ръка. И тъкмо затова, щом се отдалечиш на крачка от тях, стават свети, превръщат се в чудо, в нещо неописуемо красиво. Светостта е във всичко и всичко е свято, но ние го докосваме и така го оскверняваме. Странни същества сме ние хората. Оскверняваме всичко, до което се докосваме, а носим у себе си онова, което би ни направило свети.“

„– Проблемът ти според мен е, че си ужасно ненаситен. А алчните хора са отчаяни. Какво повече би могъл да искаш?
 – Нещо определено. Но не знам точно какво – отвърна с досада изключително красивият, но нерешителен младеж. Колкото и привързан да бе към своя приятел, понякога острата аналитична мисъл на Хонда и самоуверените му думи на „будещ надежди млад човек“ го дразнеха. Сатоко набра достатъчно тинтява за своя букет и изведнъж се изправи и препречи пътя на Кийоаки, който вървеше след нея и упорито гледаше настрани. Смущаващо близко пред очите му изникнаха като призрак изящният й нос й огромните и ясни очи, в които никога досега не бе дръзвал да надникне. Дочу задъхания й шепот:

–        Какво ще правиш, Кийо, ако изведнъж изчезна? “

 Из „Пролетен сняг“ на Юкио Мишима.
Издателство „Летера”, 2012г.