Прераждането на душата – изкупват ли се грешките от отминал живот?

На този въпрос може би най-точен и категоричен отговор дава Юкио Мишима – японецът, разкъсван между два свята - между източната и западната култура, но и между миналото и настоящето. Наричат го последният самурай, защото извършвайки публично ритуално сепуко загива за своята страна, опитвайки се да пробуди в нея дух на патриотизъм.

В навечерието на този акт той завършва последния том от тетралогията „Морето на плодородието“, чиито основен замисъл е именно прераждането на човешката душа. Оставя ръкописа на издател с надеждата да бъде публикуван след смъртта му.
Едно прецизно планирано самоубийство и прецизно предадено послание от един пистел, в което се крият всички тайни на живота.

Японската дума за „прераждане“ се състои от два символа – „отново“ и „суров“, „необработен“. Заедно те съставляват и понятието „възпроизвеждане“. В основата стои същността на действителния характер на живота и процесите на повтаряемост и съзидание. Самият Мишима вярва, че след смъртта предстои преоткриването на новия дух, новия живот с новите възможности за промяна. Изчерпването на предишното съществуване води до вземането на дръзкото решение то да бъде прекратено, за да започне борбата отначало.

Тетралогия „Морето на плодородието“, върху която писателят работи от 1965 г. до последните часове на своя живот, включва романите „Пролетен сняг“ (1967), „Галопиращи коне“ (1968), „Храмът на зората“ (1969) и „Разпадането на ангела“ (1970). Поредицата представлява алегорично изследване на живота на японското общество между 1912 г. и 1970 г. и проследява преражданията на един и същи дух в различни превъплъщения. Четейки книгите читателят няма как да не се запита кой ли е онзи неспокоен дух, който се превъплъщава, докато достигне своето въздигане. Сюжетът се свързва с възгледите на самия писател. Неговата смърт е открита критика, насочена към родната му страна, заради посоката на нейното позападняване, промяна на ценности и начин на живот. Мишима е често цитиран в изказването си, че Япония трябва да се завърне към традициите на миналото си, особено към културната си идентичност, повлиян силно от онова, което той нарича „Bushido“ или „пътят на война“.

Първата част от тетралогията, „Пролетен сняг", е вече на литературния пазар. Главният герой Кийоаки избира пътя на смъртта и оставя завет на най-добрия си приятел Хонда, да го чака и да го разпознае в следващото му прераждане. И това се случва. През февруари излиза следващата част - „Галопиращи коне“, в която са минали години и Хонда присъства служебно на турнир по кендо. Завладян е от представянето на млад боец, в когото разпознава веднага преродения Кийоаки. Но възторгът му скоро се превръща в смут, защото боецът се оказва фанатик, запленен от самурайския морал на епохата Мейджи, който е убеден, че капитализмът е отговорен за деградацията на модерна Япония. Момчето се увлича в рискована акция, замислена на практика като самоубийство...

Юкио Мишима се превръща в много добре приет и четен автор в западната литература и като цяло се разглежда като най – достъпния японски писател за западната аудитория. Наричат го японският Хемингуей, сравняват го със Стендал, Достоевски и Джойс. Преводи на творбите му се издават по целия свят, а драматичните му произведения се играят на най-престижните сцени.
Номиниран е два пъти за Нобелова награда за литература.

Източник: Литературен компас

Дидактичните игри завладяват света!

Все по-голямо внимание се обръща на ранното развитие на децата. Дидактичната игра ЛОГИКО ПРИМО става все по-популярна и вече е любима на малчуганите в повече от 40 страни по света.

Нов убийствен криминален роман!

      От 20-ти ноември в България идва британският детектив Франк Елдър, с неговата история за престъпленията от миналото, към които ни връщат престъпления в настоящето. Изключително силна и интригуваща тя се материализира от „плът и кръв“ и завладява всичките ни сетива – с аромат на уиски, усещане за нещо преживяно, кара косъмчетата по тила ни да настръхват и изпитваме неутолимата нужда да пием от текста още и още.
      „Плът и кръв“, вълнуващият роман на известния британски писател Джон Харви. Книгата умело съчетава размисли за средната възраст и централна Англия, където се развива по-голяма част от действието, с разнищване на самото престъпление, като при това Харви успява да преплете време и място, мотив и среда  в един общ декор на фона на който животът тече, достига до драматични обрати и често има трагичен завършек... Няма нужда от художествена измислица, която да служи за спойка на цялото повествование, защото всичко пасва идеално. Харви подхожда към героите и тяхната среда изключително внимателно, което по никакъв начин не намалява напрежението и не забавя хода на трескавите преследвания.
Харви притежава ненадминат талант да влиза в умовете и сърцата на престъпниците, които описва, и обстоятелствата, които ги създават. Злото присъства осезаемо в света му, но това никога не остава необяснено присъствие. Тези, които вършат зло винаги носят печален човешки образ.

Плът и кръв. Историята 

    След предателството на собствената му съпруга и пенсионирането му от органите на реда, Франк Елдър прави всичко възможно, за да избяга на възможно най-отдалеченото място в Англия, без да напуска Острова. Но той не може да избяга от  преследващото го минало, в което присъства и неразкритото убийство на шестнадесет годишната Сюзън Бляклок от 1988г. Шейн Доналд и Алан Маккиърнън, осъдени само година по-късно за ужасното изнасилване и убийство на младото момиче, остават единствените заподозрени в ума на Елдър. За това когато чува за ранното освобождаване на Шейн, детективът се чувства принуден да изостави сигурното си убежище и да се върне обратно на местопрестъплението. Когато Шейн е предсрочно помилван, изчезва безследно и престъплението от преди години се повтаря.  Вече присъствието и участието в разследването на Елдър става наложително. От друга страна Маккиърнън изглежда има достатъчно власт и влияние над бившия си партньор, защото новото убийство носи всички белези на предишното.
     Започват предизвикателни подигравки с пощенски картички и множество игрички от страна на убиеца срещу полицията, които отчайват Франк Елдер, още повече когато той започва да се бори със собствените си демони, а малолетната му дъщеря се оказва внезапно въвлечена в самото сърце на престъплението.
     Харви умело дирижира този зловещ трилър, премесен и с доза състрадание. Силата му продължава да бъде доброто познаване на полицейските практики и процедури. Без джаджи, без специални ефекти, без високопарни диалози, авторът грабва интереса на читателя и го задържа докрай като се доверява на похвати като детайлното представяне на героите, майсторски повествования и изтънчен хумор, за да развие историята. Героите сами разгръщат действието и стигат до неочакваната, но убедителна развръзка.
     С „Плът и кръв” Джон Харви прави силен литературен пробив и печели награда „Шерлок” за най-добър детектив, създаден от британски автор.

Това е интелигентно четиво, на моменти дори хипнотизиращо, и като цяло една от тези книги,които, колкото и клиширано да звучи, не можеш да оставиш.
Нотингам Ивнинвг Пост

      Критици определят романа „Плът и кръв“ като отлична детективска история, написана от истински професионалист.  Стегнатият сюжет, смелите диалози, герои, които будят състрадание и сивият сектор са запазената марка на един автор, който все още е в страхотна форма. Романът се препоръчва горещо!
      Медиите отразяват, че вече са продадени над 100 000 екземпляра от „Плът и кръв“ и „Прах и кости“, втората книга от трилогията с главен герой Франк Елдър.
     Уолстрит Джърнал оценява, че тази нова книга е още по-смела от романите за Резник, но същевременно е също толкова сериозна и добра. Изглежда вече е крайно време Харви да бъде признат за съвременен майстор на интелигентния, безкомпромисен британски полицейски роман наред с Ян Ранкин и Питър Робинсън.
            „Плът и кръв” е отбелязано от Марсел Берлинс от в. „Таймс“ като знаменито завръщане на Джон Харви през 2004г., след което отново го изстрелва на челните места сред британските автори на криминални романи. Според него онова, което вкарва „Плът и кръв“ във висшата лига, е прекрасният стил и напълно убедителните образи, които авторът създава. Журналистът се надява това да е само началото на една поредица за Франк Едлър, защото книгата е истинско бижу – великолепен сюжет, абсолютно неочакван край, който до момента Берлинс не е срещал при нито една от многобройните детективски истории, които е прочел.
     Книгата е заредена с невероятен емоционален заряд. Харви успява да предаде изключително ново звучене на сцени, които вече са познати.
           

 Авторът

Джон Харви е британски автор на криминални романи, роден на 21 декември 1938г.
Неговата писателска кариера е белязана с повече от 90 книги, най-популярните от които са романите за Чарли Резник, повлияни от джаз културата, а действието се развива неотменно в град Нотингам. Първата книга от поредицата „Самотни сърца” е публикувана през 1989 и била обявена от в. „Таймс” за един от 100-те Най-добри криминални романи за последния век. Харви завършва сериите до 1998г. с „Последно причастие”,  и оттогава героят му Резник има само периферни участия в новата серия с   детектив Франк Елдър. Първата книга „Плът и кръв” носи на Джон Харви наградата Сребърна кама от Асоциацията на писателите криманалисти за 2004г., заедно с добри отзиви от критиката за литературното му представяне.  2007г. е удостоен с Диамантена кама за цялостен принос към жанра през целия си живот.
            Получава награда „Шерлок” и отличие „Grand Prix du Roman Noir Étranger“.

Издателство "Летера" вече и с You Tube канал

От 30 октомври 2012г., издателство "Летера" стартира нова кампания за приобщаване на читатели и популяризиране на събития и малко известни, но значими за българската култура и литература лица.
"Ново поколение You Tube публикации са резултат от все по голямата нужда книгата да се пренесе в модерното социално пространство, резултат от непрестанните процеси на технологизация на съвременния свят" - казват от издателството.
"Ние сме осъзнали необходимостта от специализирана ниша във виртуалното пространство за насърчаване и развитие и на читателски практики, поради разбирането, че съвременният читател е изгубен в морето от информация от множеството други модерни уеб – канали за комуникация, в следствие на което самите читатели претърпяват чисто психична „четаморфоза“. Никога не е имало по-голямо разнообразие и демократичност в избора на обикновения читател. За това допринасяме чисто визуално и ние."

Видеочитателите могат да видят и първия клип от премиерата на сборника с разкази "Сюжет за пеперуди"

Сборникът „Сюжет за пеперуди” - органичният преход на писателя Георги Алексиев

На 24 октомври по повод 85-годишнината от рождението на Георги Алексиев се състоя премиера на сборник с избрани разкази и повести - „Сюжет за пеперуди“, публикуван от издателство „Летера“. В Читалище „Възраждане“ близки и приятели споделиха силен емоционален момент на почит към творчеството и живота на този забележителен човек и писател. Сборника представи видният литературовед проф. Огнян Сапарев, а горещи думи – възпоменание за писателя отправиха гости на премиера и неговата съпруга Лилия Чавдарова, с разказ не само за неговите житейски преживявания, но вниквайки в дълбините на неговата душевност. Силен творчески прочит направи актьорът Петър Тосков, а брилянтното изпълнение на единадесет годишния пианист Николай Маринов, възпитаник на класа по пиано на Светлана Косева, внесе допълнителен емоционален заряд на събитието. Младият талант, носител на 20 първи музикални награди, изсвири  Sonata op.13, Pathetique от Лудвиг ван Бетховен. 

            Изящно, пропито с екзистенциализъм, искреност и драматизъм, творчеството на Алексиев запечатва в съзнанието на читателя едно усещане за самовъзвисяване на духа и преодоляване на житейските препятствия с цената на много жертви и себеотрицание. В новоизлязлата книга текстовете са писани в различно време през последните 25-30 години. Разказът „Изкачване“ е носител на „Меча на Иван Асен ІІ“ – награда на Военното издателство – София, за 1984 година. Новелата „Танцуващият с вълните“ е написана през 1986г. и с трите положителни рецензии от онова време е било възможно да бъде отпечатана още тогава, но дългата ръка на страха от последствията са си казали думата да бъде заключена в дълбоките чекмеджета на издателствата.

„Пеперудите летят в този сборник и най-вече летят в Пловдив“ – казва проф. Огнян Сапарев. „Пеперудата е нещо лекокрило и уязвимо, но красиво и достойно за възхищение“. Такива са и словата, излезли под пръстите на писателя – красиви и леки за читателя, но и възхищаващи със своята жива образност. Според пловдивския професор, Георги Алексиев е гордост за българската литература. Той е писател на 70-80 години, а такъв епически писател до този момент България не е имала. В своите произведения Алексиев показва неща, които тепърва предстои да бъдат оценявани по достойнство.

            „Георги живееше, твореше, съществуваше заедно с въртенето на земята“ – разказва неговата съпруга Лилия Чавдарова. „Още преди изгрев слънце гледаше небето и даваше своите прогнози за деня. Пишеше всеки божи ден, както и слизаше в градината и оглеждаше всяко дръвче – кое, как е родило, къде и с какво да му помогне; в лозето – опипваше всяка лоза – филиз, грозд – привързваше, окопаваше, разкриваше плодовете към слънцето, разговаряше с тях. Никой не успя да разгадае тайната на плодородието в неговата градина. Защото той не отглеждаше, а твореше плодовитост и раждането на красота“.

            Георги Алексиев никога не е бил по кюшетата на обществения живот, а в самия му център. Както казва един от неговите герои – трябва да си „или пръв или никой“. Освен главен редактор на сп. „Тракия“, Алексиев е бил президент на клуб „Литературная газета“, инициатор за създаването на клуб „Демокрация“ в Пловдив и негов председател, почетен представител на читалище „Възраждане“, както и на литературния клуб „Метафора“, повече от 20 години литературен ръководител на клуб в Мадан и народен представител в VІІ-то Велико Народно събрание. Определян е като сериозен човек и отговорен работник в партийните структури на град Пловдив. Към това добавяме и две висши военни образования и завършен Юридически факултет в Софийския университет. Георги Алексиев е носител на наградата „Йордан Йовков“  през 1971г. и почетен гражданин на град Пловдив.

            В спомените на журналистката Снежана Горанова изкристализира една негова мъдрост, която поразява с прозрението си:

            „Ако си готов да дадеш от себе си на този народ, трябва да се враснеш в тази земя, да нахраниш конете й, да залюбиш хората й и пак няма да спреш да питаш какво става със силните коне, когато газят в зеленото поле? Защо ти, българино, садиш дърво, поливаш го, грижиш се за него, а го оставяш на бурята да заякчи корените му...“

            Георги Алексиев с достойнство и мъжество извървява своята Голгота. Както казва самият той – от едно пепеляво момче с коцаци, с петна по ризките, от крадените дини на селските бостани, е стигнал до града на тепетата. Но в юмручето си винаги е стискал онази приказка на майка си Магдалена, че когато с баща му са го замисляли, Луната била толкова пълна, че се пръснала и ги посипала със сребърни кристали, както и пророчеството на орисниците си, че един ден ще събира шиници със злато.

Това злато вижда в думите, които пише и иска те да звънтят като златни монети.

С тези думи той издига и своя кръст.

  

Тиктака есенен часовник през пролетта

   На 26 април в града на тепетата се състоя премиерата на новата стихосбирка на поета Иван Странджев - „Есенен часовник“.

   От 17:30 часа, в Балабанова къща, приятели и почитатели на изящната словесност станаха  част от поетичния свят на един художник на стихове. Сред уютната и вдъхновяваща атмосфера на Старинен Пловдив, началото на събитието постави собственикът на издателството Надя Фурнаджиева, следвана от силния  театрален  рецитал на актьора Красимир Воскресенски. Творбата бе представена  от задълбочената положителна критика на  Здравко Дечев.

   Поезията на Иван Странджев събира в себе си живост, създава цветни образи с многобройни контрасти и внася уникалното усещане за божий повей от всеки негов стих.

 Стихосбирката радва погледа със стилен вид и унася читателя в лиричен, съкровен свят, наситен с нежност, любов, страхове и тъга.

   Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране на книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Издава се в подкрепа кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 г.

   С представянето на стихосбирката се открива пролетният сезон по проекта „Пловдивски автори“, иницииран  от издателство „Летера“, с което се засвидетелства специално отношение и грижа към регионалните творци.

    

Честит Международен ден на книгата и авторското право!